|
|
 |
 2010-09-27 В момента сайтът не бачка и нови разкази НЕ се публикуват ежедневно, както беше предвидено - за съжаление обемът от работа е огромен и ще ми отнеме още време да подготвя и завърша разказите за втората част от пътуването си - вероятно месеци, защото първо смятам просто да си почина. Заслужих си го. Общо с непубликуваните-, завършените разкази са над 1600 страници ( повече от "Властелинът на пръстените", а пък като приключа с писането - in your face, Билбо! - ще е повече от трилогията, комбинирана с "Хобитът" ). Ако ви мързи да четете - споко - накрая ще бъде качена и по-кратка, смляна и дурако-устойчива версия. В момента са публикувани пътеписите от България до Япония, както и тези за голяма част от подготовката. Останалата част от блога ще тръгне тогава, когато е напълно готова - ако искате да бъдете уведомени официално, няма да стане; не ми е проблем обаче да ви метна един мейл, кат' съм готов, ако се запишете в мейлинг листа - инструкциите са най-долу. |
|
|
|
| Архив... |
|
 |
|
|
| ХА! ВКЪЩИ. СМЯТАЙ. |
|
|
|
|
|
2010-09-27 Привет, бейбита! Това все още не е "Аста ла виста, бейбита", въпреки че пътуването ми приключи - по леко заобиколен маршрут се върнах в Созопол след 15 месеца и около 45,000 километра на път. Връщайки се през Италия имах малък инцидент, и на двамата с мотора ни се наложи да се възстановяваме известно време - това ме забави още повече, но пък беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха през целия път. Прибирайки се си намерих крайбрежията на Хърватска и Черна Гора - едни от най-любимите ми места на целия свят, които пък се оказаха твърде близо до България, за да отлагам прибирането си повече... и след като повърнах няколко пъти по завоите ( в Черна Гора почти няма прави линии ), се прибрах. Това беше. Готово. Нищо сложно. Вкъщи съм. Кръгчето е врътнато. Благодаря за подкрепата, благодаря за търпението, благодаря за пожеланията, хубавите думи и хубавите мисли. Нямаше да се справя без тях. Намерих к'вот ми трябваше. Пожелавам ви да го намерите и вие! Сега - време за дълга почивка. Поздрави и до скоро! |
|
|
|
| Архив... |
|
|
|
|
NON-BREAKING NEWS |
|
|
|
2009-11-03 - |
|
|
|
|
"В мумента сайтат не рбаоти и, можи би няма да забароти многу скору." - казва афтора Коста Атанасов, който от десет месеца е на пътешсвтие с моторат си Кавазаки окуло свита. "Тува ни значи чи сайта нямъ да рабъти никуга! Напротиф. Пoнякой ден можеи да работи, чесна дума! Да не ми е имету, ъ-ъ-ъ, Петко ( примерну )!" - допалва и кату че ли може да му се има дуверие, нидоверчиво присфива учи редакторат ( койту е на практика съштият човек ). Написал две хилиди станици дневник ду сега, афторат е твардо ришен да продалжи. Запитан защо патеписите на сайтът в последните месеци не излизат на редовен принципт, Атанасов отговаря - "Всичко е съвсем стандартна фунцкия на темпроално-нестабилна времева дисторсия с дисперсивна константа по няколко планарни вектора едновременно. Сфен т'ва просто ста'а бавно."
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Обичам да рисувам, да пиша, да снимам, да създавам. Обичам да пътувам. Обичам слънцето, вятъра и дъжда върху лицето си, неизвестността и предизвикателството на всеки нов ден, новите приятели, залезите над всяки следващ хоризонт, топлите нощи под звездното небе и аромата на лято във въздуха. Този уебсайт е посветен на пътешествието ми около света със “Скитник” - моят стоманен кон и спътник в приключенията. Това пътуване е моето търсене на Себе си, правейки нещата, които обичам. И въпреки, че ще яздя сам, вие можете да идвате с мен. Всеки ден. |
|
|
|
|
|
АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ |
|
|
|
КАК СТАВА? |
|
|
|
ПРОЧЕТИ В ДНЕВНИК |
|
|
|
|