18 Април 2009, 61 дни до началото:
Не всеки ден е Великден. Днес, обаче, е сред малкото дни, в които всъщност е Великден. И то не защото днес започвам да си водя дневника, и смятам да продължа в близките десетина месеца, а защото Исус е възкръснал преди около 1976 години, или поне така твърдят доста хора. Може да са прави, и ако са - моля те, Исусе, помогни ми и ми дай сили, имам нужда от цялата помощ, която мога да получа. Също така ще съм ти благодарен, ако ми намериш поне 70% от бюджета на пътуването - знам, че баща ти има възможности. Надявам се да има и чувство за хумор.
Преди няколко дни информацията за проекта изтече - от презентацията, която Гери прати на медийните партньори - един от тях състави и пусна новина онлайн. Идеята ни беше да не пускаме никаква информация, докато не сме готови с уебсайта и имаме какво да покажем - въпреки това – смятам, че всичко е за добро, по един или друг начин.
Веднага новината се пренесе на няколко форума - дизайнерския форум Graphilla - www.graphilla.com, където всички реагираха много позитивно. Във форумите на мотористите bikerz.bg и moto.zonebg.com, който по някаква причина не мога да отворя, очевидно доста хора са убедени, че не мога да се справя с такова пътуване с този мотор. Други си мислят, че ще пътувам с подсигуряващ екип... Аз пък си мислех, че изобщо няма да ми пука какво мислят хората, обаче днес цял ден се чувствам напрегнат, все едно гоня някакъв срок - същевременно, не мога да свърша нищо конструктивно. Очакванията на всички определено ми тежат и това се случи изведнъж, без да съм готов - като пиано, което се стовари отгоре ми, сега не мога да го изтръскам от гърба си - където и да ходя, то си подрънква и ме изнервя. Ще трябва да се справя с това и съм сигурен, че ще го направя. Искам, правейки това пътуване, да бъда искрен - не да го правя, за да се харесам или отговоря на очакванията на някого. Искам да го направя заради себе си и да бъда себе си, а за целта трябва да се преборя с най-страшния противник - собственото си желание да правя всичко безупречно и страха си да не се проваля, да не се изложа, след като съм обявил толкова гръмка цел пред толкова хора. Махай се пиано, пречиш ми.
Пратих всички лога, които бяхме нахвърляли с приятели на Стефан - като гуру на татуистите, надявам се че той ще изскочи с някаква страхотна идея. Харесвам повечето варианти, но не са The Логото. Искам The Логото. Разбрах се с Радо да прегледаме дизайна на сайта в понеделник, чух се с Маргарита, която се чу с Лъчо за музиката на проекта.
Опитвам се да не се опитвам да свърша всичко сам, а да разпределя работата на повече хора, защото усещам, че ще се побъркам. Проблемът да си перфекционист е, че никога нищо не можеш да довършиш, а напоследък се опитвам да гоня резултати, без да търся перфектно качество. Интересното е, че това работи - нещата се движат - хвърлям каквото имам по целта си и ако стане - стане. В повечето случаи става, а когато не стане - това също е прогрес, защото вече съм наясно, че трябва да намеря друг начин.
Не мога да пропусна връзката на горното с пътуването и мотора. Хвърляш каквото имаш към целта, правиш каквото можеш, не отлагаш - защото с времето енергията и ентусиазмът се затлачват – особено ако има много планиране и малко действие.
Много време мечтата ми си стоеше закотвена в мъглата на неясното бъдеще, някъде там - видима, ама една замазана такава, в далечината. Ще обиколя света с мотор, когато имам резерв от незнам си колко пари, BMW GS, супер скъпа Хай-деф камера с много обективи и адаптер, мислех си. Спомням си кога ми светна, че мога да го направя със Скитник - бяхме се събрали вкъщи с Дъг Уотке (който обиколи света с Indian Chief-а си преди година и направи мото-къмпинг до Севлиево), Нийл, негов приятел ирландец, също Indian-ец и двама англичани, които срещнахме случайно в центъра на София - Дерек и Роузи, които всъщност пишеха пътеводител за мотористи за Източна Европа.
Дъг беше изкарал картата и докато другите я разглеждаха, си говорехме за плановете ми - споменах му, че искам да имам подходящ мотор първо, а той ме попита защо не го направя с Drifter-а. Крушката ми светна веднага - точно като в комиксите. Аз имах всичко необходимо, за да го направя веднага, освен бензин и храна - разбрах го моментално. Също толкова ясно разбрах, че ако не го направя сега, рискувам да не го направя никога. Осъзнавах, че имам енергията и мотивацията СЕГА, когато търся нещото, което не ми достига, когато не съм се задоволил, не съм се вписал, не съм си хванал гадже, щъркелите още не са започнали да ме бомбандират с оръжия за масово обезсвободяване-.
Избора си окончателно направих във Варна. Ралица се обади, че ще закъснее за срещата ни на площада с фонтанчето. Седнах в близкото кафе - гледах с присвити очи как водата отразяваше слънцето, преливайки се. Красив, чист, готин град.
Имаше някакво не-бързане във въздуха, когато до мен се приближи дребна старица с вид между скитница и художничка, с огромна барета, нахлупена на една страна. Носеше голяма папка с листа и чанта с бои. Искаше да ме нарисува, каза, че усеща нещо специално в мен - когато рисувала, можела да "вижда" неща, и усещаше, че трябва да нарисува точно мен. Вероятно казва това на всички - автоматичната ми реакция беше, че нямам дребни и след малко ставам, така или иначе. Няма проблем, колкото можеш - каза тя, настанявайки се на стола пред мен. Отне и известно време да намери чист лист и да извади туша. Рисувайки, говореше. Беше все едно гледаше на кафе, само че "четеше" в заврънкулките на туша върху листа. Не знам доколко наистина "видя" нещата, които каза - знаеше, че трябва да направя важен избор и съм на кръстопът, знаеше, че ми предстои много път и ми каза много неща, свързани с това, които просто "кликнаха". Не знам дали тя знаеше или на мен ми беше удобно да и повярвам, но истината е, че няма значение. Тя ми помогна да направя избора си. Веднъж в Германия, една жена на име Габриела ми каза, че нашите ангели ни говорят в думите на другите. Подозирам, че във Варна беше един от тези моменти, защото имах нужда от помощ и насока - нещата, които художничката ми каза, ми затвърдиха вярата, че съм на прав път.
Прекарах следобеда с Рали, мотайки се по градинките - виждахме се едва за втори път, но имахме общ език и много какво да си кажем. Листата бяха жълти и земята беше покрита с тях, значи трябва да е било есен.
Есента се изниза в мечтане, зимата - в работа, и сега остават само 61 дни. Това са само два месеца. След 48 минути ще остават 60 дни, а Исус ще е възкръснал. Човече (или Боже, Човеко-боже, Божествена безплътна проекцийо, Пророче, Просто Мъдри Учителю или изобщо Историческа Мистификацийо, според вероизповедание-то), половин година по късно, наистина имам нужда от твоята подкрепа, отново.
