101 АЛМАТИНЦИ
2009-08-06 - Алмати
Поне да изясня въпроса с визите Безвизов режим за целия свят
Обезвизен...
Руското посолство. Докато чакам пред оградата, пазачът ми казва, че ако съм за виза, то трябва да дойда утре. Още един загубен ден, а времето на казахстанската виза изтича.
"Worlds toughest riders" пише на предното стъкло на Серик, който е един от тези, изминали 1600 км за 24 часа. Луда работа...
Намираме монголското посолство без кой знае какви премеждия, въпреки че е скрито вътре в нещо като частен квартал. Монголският консул е млад и услужлив и ми обяснява точно кое, как и къде да попълня в заявлението за виза. Визата ще струва петдесет долара и ще е готова утре, ще ми трябват и две снимки. За петнайсет минути съм готов и оставям паспорта.
Водачът на линейката иска да ги сменим...
Картина на монголски пейзаж в монголското посолство. Дали ще видя това?
Отбиваме се в гаража на приятели на Серик. Момчетата са много готини. Питат ме дали има нещо, което могат да направят за мен, но решавам, че е по-добре да сменя консумативите в Новосибирск.
Паркираме пред някакъв мол, за да изтегля пари, да се снимам и да кача разказите на сървъра. В Интернет клуба отново не мога да си отворя пощата - както по-късно Зи предполага, вероятно е заради окончанието .us - а опитвайки се да ъплоудвам отнема много време. Оставяме компютъра да качва и казваме на оператора, че отиваме да хапнем междувременно. Когато се връщаме, прозорците са загасени... Операторът се извинява, че някой бил седнал там и ги е изключил. Пускаме ги пак - по средата на ъплоуда дава грешка и прекъсва - прави това два пъти. Явно е, че тук няма да стане.
Време е за следващата задача. Серик знае някакво село в планината, където живеят само майстори, занимаващи се с различни художествени занаяти и ще ме закара там. Караме доста бързо през града, но той знае какво прави - повтарям си го и когато профучаваме покрай знака "Забранено за мотори". След няколко километра нагоре на пътя излиза полицай и ни спира. Засада. На капака на колата е сложен лаптоп и в него предава директно камерата, поставена някъде назад по пътя. Серик влиза и сяда на седалката до едното ченге, докато другите ме разпитват - откъде, как, защо. След известно време Серик илиза, връщат ни документите и продължаваме. Били сме с превишена скорост и не сме имали право да караме по планински път - оказва се, че за това на моторите и камионите тук трябва специален пропуск, който никой не си прави труда да изкара. Двамата със Серик нямаме такива, и на Серик се е наложило да плати. "Това не е моят метод, Коста." - казва с усмивка. Серик никога не дава пари на полицаите - затова е и без книжка след последното преминаване през Русия. Предпочита да поседи, да си поговори с тях и винаги го пускат. Сега е платил само защото са заплашили да приберат моя мотор на "щрафстоянка" и дори и не иска да чуе да му дам парите за това. Аз съм бил гост... В Казахстан явно е прието да те черпят дори с нарушения. Говорейки за липса на книжка, Серик споделя прекрасна идея за каране по Русия и републиките - преди да тръгнеш, няколко месеца подред си "губиш" книжката, правиш си едно малко тесте резервни и си готов да "пхньош", както обича да казва Вова от Одеса.
Алмати има своите модерни сгради също като Астана...
Серик заспива, чакайки ме да кача снимките...
Намираме друг мол и качваме снимките. Серик заспива на масата пред съседния компютър - казва, че е усъвършенствал изкуството да заспива навсякъде и винаги, когато има време. Понякога спира мотора, изтяга се на него и спи...
Пътят към Чимбулак...
Камилата се измъкна... връщам се обратно, обезкуражен...
Серик в селото на майсторите...
Колкото по-нагоре в планината се качваме, толкова по-красиво става - хубав асфалт, плавни завои и прекрасна гледка на върховете пред нас. Намираме селото, въпреки че се объркваме и се налага да заобиколим. Спираме до някаква сграда, където се предполага да има работилници на майсторите - Серик казва, че вътре май има някакви хора и отива да говори с тях. Малко след него отивам и аз. Момчетата в стаята се занимават с изработка на ювелирни изделия от сребро - едно от нещата, които най-много искам да науча. Говорим с тях, обяснявам им какво искам да направя и те се съгласяват да ми покажат как да направя пръстен. Ще ни трябват два дни - започвам от утре следобед, когато ще сме готови с визите и другите задачи.
Момчетата, които се съгласяват да ме научат да работя със сребро...
Един от майсторите в селото ни води у тях...
Предметите, които създава стават бавно - трябва да намеря нещо друго...
Когато излизам навън, щастлив и усмихнат, се приближава още някакъв човек. Не говори руски - оказва се, че Серик говори казашки достатъчно добре, че да си комуникират. Човекът ни води в къщата си в селото, за да ни покаже своите изделия от кожа - за съжаление кожата, която е нужна за работата му в момента се подготвя и за това ще отиде седмица - нямам толкова време тук. Обратно при моторите има още двама майстори - ювелир и майстор на юрти, с когото Серик говори за малка, сгъваема юрта - през 2011 иска да отиде в Германия на някакъв зимен събор с нея. Вероятно ще се видя утре и с тях.
Този път няма да ми се измъкнеш...
В далечината пасе камила - не мога да изпусна възможността да се снимам с нея, но колкото и да я дебна, тя се измъква и бяга от мотора. Двамата със Серик се опитваме да я обградим, но тя е четири по четири и се измъква по неподражаем офф-роуд начин. Налага се да се приближа към нея пеша и да я снимам.
Аха! Gotcha!
Почти като в древността, само конете пред юртата са железни...
Ботушите се събуват пред юртата - вътре е постлан мек килим...
Много цветове и много юут...
Не бих пожелал нито кумис, нито шубат и на най злия си враг...
Докато снимам камилата, Серик ме чака в някаква юрта от другата страна на плитката река. Моторите са паркирани пред входа заедно с ботушите, а ние сме се излегнали на възглавници пред ниската, кръгла маса в центъра. Вътрешността на юртата е като един голям килим - шарена, изписана и мека. Някаква жена носи три чашки - две с кумис и една с шубат. Кумисът е мляко от кобила, а шубатът - от камила. На руски "камила" е в мъжки род. Уверявам се, че камилата е била женска - Серик се смее. Кумисът има вкус на кисело мляко, което е разтворено във варел с изтискан лимонов сок - има остър мирис и остър вкус. Не мога да пия повече от половин глътка, и въпреки, че Серик казва, че шубатът е по-мек, за мен е абсолютно същият. Това не е моята напитка... Баурсак се наричат питките, които ни носят - нещо като пържени мекици с много подобен на нашите вкус. В юртата е много приятно и уютно - мога да си лежа така цял ден, но след като изяждаме всички баурсаци се качваме на моторите и отпрашваме нагоре към планината, където има нещо като малко курортно селце.
Баурсаците са с вкус на нашите си мекици - ура! Храна!
I got a stiff upper lip...
Медео е мястото, където ще се провеждат Азиатските олимпийски игри скоро...
Пътят е невероятно впечатляващ - непрестанни завои и огромен кеф. Минаваме по някаква язовирна стена, под която се строи нещо като голям зимен стадион - Астана и Алмати ще са домакини на Зимните азиатските игри 2011 година. Селото под върха се казва Чимбулак. Когато слизаме, някакъв казах ме пита чий е вторият флаг. Казвам му, че всъщност вторият флаг е казахстански, но предполагам, че ме пита за българския. От Чимбулак тръгва лифт до средата на върха, откъдето продължава друга линия. "Разбира се, че искам да се кача." - казвам на Серик, който също е леко облечен и предпочита да остане долу. По-добре да помръзна малко, но да видя гледките горе - мисля, че ще си заслужава. Наемам си яке от будката преди лифта и се качвам. Горе е много красиво, както и съм очаквал. Тръгвам да се разходя по някаква странична пътека, където някакви хора се снимат. Звукът се носи надалеч в редкия и чист въздух и чувам как си говорят да ме помолят да ги снимам аз - тръгвам към тях. Оказват се семейство руснаци от Барнаул - Олег, Ирина и децата им Ксения и Андрей. С лифта се спускаме заедно, говорейки си - те са много симпатични и готини хора, оставят ми телефона си, в случай че минавам през Барнаул.
Пътят в планината...
Скитник също има още един нов приятел...
В тази снимка няма нищо особено - исках просто жените в България да видят задника ми. Все някога ще се върна...
Снимката не успява да предаде момента. Прилича на Алпите...
На влизане в селото...
Серик е винаги усмихнат...
Мястото, където кравата Милка мечтае да отиде, след като умре и се разкара от досадните Алпи...
Ксюша, Ирина, Андрей и Олег - семейство от Барнаул, с които се запознавам на планината...
Слънцето вече се е спуснало и по пътя надолу е доста студено - аз съм само по тениска с дълги ръкави. Минавайки по язовирната стена отдолу виждаме петнайсетина мотора - забавяме ход и спираме. "Искаш ли да отидем да кажем "здрасти"?" - казва Серик. Искам. Оказват се голяма група момчета и момичета от Алматинските мото-форуми. С тях са и две англичанки - Тифани и Ани. Тифани пътешества с БМВ-то си от повече от десет години и е обиколила почти целия свят, а Ани е нейна приятелка, долетяла и присъединила се към нея на задната и седалка в Киргизия. Плановете им са същите като моите - нагоре през Русия до Новосиб, а от там към Монголия. Техните планове са да влязат откъм езерото Байкал и Улан Уде, където има асфалт до столицата. Снимам Тифани с камерата - говорим си за това, как ако пътуваш нанякъде задължително ще срещнеш другите пътешественици - просто е закон. Разменяме си телефони и мейли - програмата ми за следващите няколко дни е неясна, също и тяхната и няма да караме заедно, а най-вероятно ще се координираме и открием някъде по пътя.
По пътя обратно...
Понякога наистина се чудя как да коментирам такива снимки. "Планински склонове с елхи по залез" е някак си егати тъпото...
Тръгваме от Чимбулак...
Срещаме много алматински мотористи на площадката пред самата защитна дига...
Тифани - английска пътешественичка, която пътува към Монголия през Русия - също като мен. http://www.tiffanystravels.co.uk
Сто и един алматинци...
Лягам на дивана... не ми се пише. Няма да се насилвам. Поне имам Интернет... Отварям fireinside.bg и преглеждам пътеписите назад, чета за първи път някои от страниците и за първи път ги виждам със снимки... Някак си чак сега виждам какво сме направили дотук, виждам и собствените си съмнения, докато съм го правил, и виждам, че съм се приближил още до това, което съм искал, точно както знаех във всяка една секунда, че ще направя - още преди да започна. И все още има много работа. Всичко с времето си...
Приятел и съсед на Серик и Назка ми показва пътя на българите...
Този стар грамофон работи и създава невероятна атмосфера...
Най-малкият син на Серик...
332
jngvhweq2011-03-18 14:10:57
XqEthB <a href="http://jorozsfvbzdn.com-/">jorozsfvbzdn</a>, [url=http://esfishajfxme.com/]-esfishajfxme[/url], [link=http://yyalmecznnen.com/-]yyalmecznnen[/link], http://zhbmgqjykbcz.com/
harmelita2009-08-21 13:56:18
Останаха ми очите в юртата, такива цветове...
Niceday2009-08-21 07:09:37
staria, най-вероятно е тъкмо на обратно - опитва се да не гледа надолу, а само във визьора на камерата:Рр Инфо: Това е стената \"Медео\", която пази града и околните селища от разрушителните свлачища, характерни за това място. На една от предните снимки, под стената, се вижда \"Медео\" - най-голямата висопланинска ледена пързалка в света. С площ от 10 500 кв.м и 2.5 м ледено покритие от кристално чиста изворна вода, тя действително е едно уникално архитектурно съоръжение, без аналог в света.
Niceday2009-08-21 06:23:53
Zoo, защото... ъ-ъ сайтът е "прочел" nick-а и е избрал една от 7-те подходящи? :Ррр
Zoo2009-08-21 05:34:13
Ама защо иконката ми е овца ;)
Zoo2009-08-21 05:32:59
Много впечатляващо се получава :)
BAD&G2009-08-20 21:40:30
Mwanza chakame da slojat PayPal opciika za da moje da podkrepqme ot chujbina! Pozdravi ot Virginia/USA
ulyana2009-08-20 21:09:18
Невероятно красиви планини!!!Жалко,ч-е не мога да си прехвърля някоя и друга снимка,за да се получи нещо като албум на пътешественика..-.
Aneta2009-08-20 15:33:59
Не, не става с SMS от чужбина
mwanza2009-08-20 14:38:06
Nogo me kefi ideiata i patepisite. Az sam v Canada. Ako pratia SMS, shte stane li? Sorry za latinicata, ama sam v ofisa i niamam kirilica.
Vladi42009-08-20 13:36:57
В началото бях доста скептичен, когато разбрах за тази идея и това пътешествие. Пък и този мотор не е точно за околосветско пътуване. Но после започнах да следя редовно пътешествието и все повече да се кефя.:) Продължавай в същият дух! Успех.:) само една малка забележка. Кобилешкото мляко си е кобилешко мляко. Кумисът се приготея от кобилешко мляко, но е алкохолна напитка.:)
staria2009-08-20 12:10:54
Трябва да поработиш по общуването с тия камили.Все ти бягат.Големи красоти си снимал.Не се разбира какво гледаш до оная стена.Интересно-о е че и аз имам същия грамофон със манивела..Пиши за мотора за горивата както беше писал някой преди.Почини си давай смело напред...
Deniz2009-08-20 11:53:37
До всички четящи. Щом следим това пътешествие значи се кефим. Щом се кефим поне да дадем своята подкрепа със СМС - Коста го заслужава. Аз пратих, а вие???
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE