ВОЙНА И МИР
2009-08-01 - Астана - Неiзвестномск
Да стигна до столицата Оооще съъъън...
Егахти ултра-чудесното!
Всички са станали и вече приготвят закуска. Седем и половина ли е наистина? Пак ли? Е не може да съм такъв късметлия... и на всичко отгоре, времето е напред с три часа и ще отива все по-напред и по-напред, което значи да спя още по малко. Ърррггххх. Whatever. Следващият път - изобщо не ме интересува - тръгвам на запад и ще си поставя за цел да спя по цял ден. Разказите ми ще са за какво съм сънувал, и то след като съм се погрижил вече да съм го забравил и да са останали само някакви елементчета. "Днес сънувах как Бон Джоуви свирят в киното в Созопол, а там има малко хора, защото никой не е разбрал, че идват. Пратете СМС с текст Fire на... забравих краткия номер." Мда. Абсолютно ще си отделя един ден само за сън - ексклузивно. Само да свърши това с визите за Монголия... а после да свърша с бързането да мина Русия до края на лятото... а после кой знае какво ще изскочи. Не искам да опира до "I''ll sleep when I'm dead" положение. Някой ден. Някой ден ще съм "събота вечер".
Измиваме моторите на автомивката, където те са прекарали нощта - много съм щастлив че виждам Скитник отново чист - вече няма да го запускам толкова. Едно от момчетата измива и жълтата водоустойчива чанта, която е цялата в прах. Материята е някаква супер-яка, чисти се лесно под струя вода - директно както си е с всичките ми дрехи вътре. Скитник блести, а аз се кефя. Той си го е заслужил.
Отиваме до обекта, който момчетата строят - те имат обща строителна фирма. На място нещата изглеждат впечатляващи - сторят някаква огромна резиденция от две сгради, които са вдигнали за три месеца. Казват, че можело и по-бързо, но имало много дъждове. За съжаление Фаруш, който ще ме учи да зидам, е отишъл до склада, освен това започва обядът на работниците. Сядаме в офиса, където разбирам че се лови безплатен безжичен Интернет и веднага отивам да си взема лаптопа. Не мога да си отворя мейла, а е много важно - не съм имал нет от... Мариупол? Възможно ли е? Не може да бъде... Волгоград! Дам. От там, което е преди... няколко хиляди километра, две или три. Можех да си купя мобилна карта за нет в Урюпинск при Женя и Юра на тяхно име, но не го направих, защото мислех че моята си е вече подкарана - грънци. Сега трябва да намеря някой друг, който да се съгласи да си направя карта на негово име. Ако не друго, успявам да аддна всички в фейсбука. Хубавата новина е, че някакви двама българи с джип минават по същия маршрут някъде в Казахстан - пускам коментар на сайта към момичетата да ме свържат с тях ако успеят и да дадат казахстанския ми мобилен номер. Много бих се радвал, ако се получи да се видим, но някак си... Аз пътувам от повече от месец и не съм срещал друг българин - бих се изкефил ужасно много, но вероятно те са стигнали доста по-бързо и им е все тая че тук има някой друг - много ясно, че има - има много българи навсякъде.
Докато чакаме да дойде Фаруш, отиваме да хапнем в някаква пицария и успяваме да свършим още едно важно нещо - да купим казахстански флаг. Сега остава да намеря и момиче, което да го закачи. Жалко, че онова момиче, което чакаше някого пред пицарията си тръгна - красива казахстанка, малко висока, но уот де хел. Не си е тръгнала - на спирката наблизо е с приятелките си. Отивам при нея и и обяснявам ситуацията - тя е супер свежа и готина мацка, очите и са пъстри, зеленикави, което изглежда странно, но много красиво в комбинация със дръпнатите очи и широките скули. Казва се Динара. Двамата успяваме да закрепим флага със изолационна лента за нула време - опитвам се да протакам, колкото мога, докато си говорим, но все пак - трябва да тръгваме. Давам и визитка. Свирвам, обръщайки се, докато тя ми маха от спирката. Казачките са красиви по свой си начин, не като украинките или рускините, които са красиво-красиви. Тези са яко-различно-красиви. Иди го обясни.
Срещаме голяма група мотористи и спираме при тях. Саваш им предлага да ме изпратят заедно довечера - към шест, разбират се къде.
В салона на Ямаха момчетата ми показват тубата за бензин - доста обширна е, но е лека, за разлика от металната, която гледахме на обекта. Тази побира 18,8 литра бензин, което е повече от целия ми резервоар и практически може да удължи пробега на мотора по хубав път с нормална скорост на около 600 километра и повече. Опитваме как стои на мотора - стои добре, въпреки че това разместване на багажа прави нещата много по-неудобни за прибиране. Слагам палатката и шалтето във втората водоустойчива чанта, която предвидливо съм взел от България, слагайки двете паралелно върху страничните куфари. Скитник става като торпедоносец. Трябваше да го кръстя "Дръзки". Пристига шефът на Ямаха, приятел на Саваш - готин млад човек, със сигурност по-млад от мен, и ми прави намаление от 2000 тенге за тубата, която е 5300 и прави нещата още по-яки, дори и въпреки че не знам въобще колко е това. Кефя се на новия вид на Скитник - изглежда още по-пътешественичес-ки. Сега трябва да му закача някъде на видно място въдица и капан за мечки, и съм готов да впечатлявам казахстанките с околосветски кафе-рейсинг.
Научавам се да зидам с бетонни блокове (които тежат здравата) доста бързо, защото то не иска кой знае какво - мажеш равен слой разтвор, слагаш тухлата с дупките надолу, така че да е максимално хоризонтална, млатиш отгоре с гумения чук и мериш с нивелир, докато стане още по-хоризонтална и така няколко пъти и с тези, които слагаш до нея. Готино е и е забавно. Това ще ми влезе в работа - не е нещо, което съм очаквал да направя но... какво ли беше. Със сигурност искам да науча нещо, с което мога да НАПРАВЯ друго нещо, което да взема със себе си... не, че не мога да направя къща - ще, когато му дойде времето. Нямам търпение - точно затова не казах "ама не, това не ми върши работа" когато Саваш предложи да ме научат. Различно е от това, което искам, но нищо не ми пречи да го направя.
Момчетата със спортните мотори вече ни чакат пред цирка, не след дълго идва и Николай, който повежда групата през града със своя Харлей Не-знам-си-какъв Род. Вероятно ще започна да ги отличавам един от друг някъде в Щатите. Минавам през Астана, и имам чувството, че отново съм сънувал този момент, с мотористите пред мен на фона на потъмнелите облаци и белите сгради в далечината. Астана - замисляйки се, ако вземеш всяка една сграда по отделно, няма да е върхът на стила, но като вземеш всичко заедно - в един пакет, израстнало за десет години от нулата - това е супер-модерен град, просто блести от чистота и се вижда, че всичко е ново. Улиците са широки, колите са малко, всичко е наблизо, хората са някак приветливи и усмихнати... Казахстан дотук ме изненадва - много приятно. Знам, че още не съм видял всичко, знам, че това е официалното лице, фасадата на огромна страна, където животът не е никак лек, но... Астана е хубаво място.
Сбогуваме се с всички. Саваш и БарьIш - страхотно готини хора. И двамата. Имената им означават Война и Мир - не е ли странно, че и двамата са толкова спокойни, мирни, мили и възпитани до безупречност хора. Едвам успявам да ги накарам да не ми говорят на Вие през цялото време. Не мога да разбера с какво съм заслужил да срещам все такива, но те са поредните хора, които бих искал да видя пак и с които бих искал да поддържам връзка - двамата са някак искрено добри, в тях няма правеж, просто са си такива. Готини хора. Не знам даже как да го обясня. Спокойно мога да кажа, че те ми промениха мнението за турците - винаги е имало нещо... абе нещо, което си тежи, с тези петстотин години робство, древна вражда, история, манталитет, новини на турски, незнамси какво... И изведнъж срещаш двама такива човека, плескаш се по челото и си казваш за пореден път, че си идиот. Откъде знам това, което знам за турците - от срещи с турци или от това, което всички говорят за тях? Практически във всяка държава хората ми казват, че хората в следващата са особено ужасни - продължавам напред и срещам все толкова яки хора. WTF? Това е някакъв принцип, някакво правило - само като си помисля какво е нашето мнение за съседите ни - за Румъния, Турция, Гърция, Сърбия... Ъммм... Македония съседка ли ни е? Почти съм сигурен, че да. Anyway. Мнението ни за всички тези страни не е особено добро, но мнението ни се гради по това, което сме чували за населението им - тези били такива, онези били такива... А навсякъде има ХОРА. Те са еднакви. Има добри, има лоши, ама са ХОРА и голяма част от тези хора всъщност са пичове, и всяка следваща страна ти разбива всяка следваща излюзия. Наистина се радвам, че срещнах Саваш и БарьIш - вече знам това, което подозирах и преди - Турция ще бъде супер-различна от това, което си представях и вече нямам търпение да я видя не само защото тя ще бъде последна държава преди да се върна вкъщи.
Малко след като излизам от Астана, виждам първия истински хълм някъде в ляво - хълм е силно казано, защото е лека гънка на земята в далечината, но и това е нещо в сравнение с наличността на такива гънки до тук. В следващите сто и петдесет километра, които изминавам, преди да се стъмни и да намеря мотел, виждам още няколко такива гънки. Освен тук някога да е паднал метеорит или просто някой изкуствено да ги е насипал, не виждам как може да са се образували. Взимам душ и хапвам в кафето долу. В телевизора някакъв пич убива Конър МакКлауд с меч и ме праща в тотален тъч - изобщо не съм го очаквал. В стаята, която иначе е чиста, проявявам абсолютно нулев интерес към хлебарката, която пропълзява по пода. Да си пълзи - аз имам да пиша, тя има да си пълзи. Всекиму неговото си. Fire Inside, baby. Три часа сутринта. Утре... Остават около 1000 километра до Алма Ата. Мога да се опитам да ги взема за един ден, макар че quel faeda, както са казали древните римляни. Ще го мисля утре.
354
maceman2009-08-17 11:31:53
чрд жовка :) жив и здрав и много късмет :)
Светльо2009-08-16 16:50:36
ЧРД, приключени--� и попътен вятър...
от майката на коста2009-08-16 09:30:09
включвам се за първи път да благодаря на всички, които следят пътешествието на сина ми и за пожеланията за рождения му ден! бъдете живи и здрави и много щастие и приключения в живота на всеки от вас!
naaniinikitatkoto2009-08-16 08:34:36
Честит рожден ден Джов-пътешественико и от мен /макар и на патерица/! От фенките ти научих/а жените ги разбират тия работи с датите-от опит го знам/, че вчера си се родил - на големия празник Успение Богородично - егахси якото!!! Тва ако не е поличба! Както и да е. Пожелавам ти всичко, което другите са ти пожелали и още толкова!
cleos2009-08-15 17:19:51
ЧРД амиго, много здраве и приключения ти пожелавам :).
Ani2009-08-15 16:16:34
Честит рожден! Да си жив и здрав! Много прекрасни мигове по пътя и жестоки кадри! LOVE!!!
ulyana2009-08-15 15:55:10
Страхотни снимки!Страхотн- страна!Страхотн- столица!И,разбир-а се,страхотни хора!Така може и два пъти да се обиколи Земята!!!Все още е 15-ти!Пак - ЧРД!!!
golden_pig2009-08-15 15:45:00
Честит рожден ден!!!
Ky3Mu42009-08-15 14:42:33
Честит Рожден Ден, братле! Да си жив и здрав, и все така да инспирираш хората около теб! Наздаровье!
els2009-08-15 14:04:23
Happy Birthday!!Всичко най-прекрасно вече ти се случва,само му се наслаждавай до край и пълноценно!
Lanite2009-08-15 11:52:14
Честит рожден ден, Коста! Бъди здрав и безпроблемно пътуване нататък - към сбъднатите мечти и към самия себе си. С най-искрени пожелания за успех
Friend2009-08-15 11:24:12
Обикновено се събираме на РД у Джоуви или на плажа и му подаряваме подаръци... Е, днес можем да му подарим средства да продължава пътуването си. Влез в секцията \"Подкрепи\" и подари :)
kocio2009-08-15 10:32:03
Честит Рожден Ден, Джовка! Бъди здрав, и ти и твоето конче, наздраве и за много незабравими километри :)
Чоки2009-08-15 10:31:07
пу-пу, готино място изглежда Астана. имат си даже и летяща чиния.
Наков2009-08-15 10:18:20
Честит Рожден Ден Коста, бъди жив и здрав и хиляди безаварийни километри.
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE