НАЙ-КРАТКИЯТ ПРЕХОД
2009-08-03 - Балхаш - езеро Балхаш
Алма-Ата Интернет
Все едно съм на "Смокини"
Ставам да си мия зъбите и мяркам във вратата към кафето на мотела няколко човека, облечени по познат тертип - кожени елеци с нашивки и катарами. Стоят на бара - сигурно поръчват нещо. Измивам се, заключвам стаята си и отивам при тях - доста хора са, руснаци от Тюмень, Самара и Иркутск - връщат се от Киргизия. Членове са на два мото-клуба - Fernir MG и Tottenkopf MG (Moto Gangsters). На езика ми е изключително глупавият въпрос "Ама вие истински гангстери ли сте?", успявам някак си да не го задам. Един от Фернир - прякорът му е Монстр, едро момче с дълги сплетени плитки на инача късо подстриганата коса, е от Иркутск. Казва ми лошите новини - преди Иркутск ме чакат около 250-300 километра лош път без покритие - чакъл, пръст и едри камъни. "Ако не караш внимателно, ще трябва да спираш да заваряваш." - предупреждава ме Монстр, който вече е чупил мотора си там. "Най трудното е прахът, който камионите вдигат. Има много камиони, понякога трябва да ги задминаваш на сляпо в облака..." Вече имам опит с такива офф-роуд преживявания, но чак 300 километра... Нямам нищо против пръстени пътища и глина, но чакълът, който практически кара целия мотор да се пързаля върху него... Не съм фен. Не съм фен изобщо. Момчетата продължават на север и предлагат да карам с тях - да си изкарам монголска виза в Иркутск, ще бъде много по-лесно за мен. "Долу в Алмати е адска жега, това е пустиня, и е опасно." Обяснявам им, че не търся лесния път - искам да видя именно пустинята, различното, отчасти затова се спускам в Алмати - Русия съм я виждал и подозирам че ще видя още много, много от нея. Изпращам ги навън, докато се опаковат. Дима от Тотенкопф, облечени в нещо като маскировъчни нацистки униформи, планира да ходи в Македония с жена си Юля догодина, и вероятно ще се видим пак. Прилича ми малко на Волен Сидеров с късата си, по военно подстригана коса. С Монстр ще се видим по-скоро - след по-малко от две седмици.
Изминал съм двайсетина километра. Отново от двете страни на пътя има огромни дъждовни облаци, спускащи широки ленти дъжд, като размазани пипала, към земята долу. Картинката пред мен е впечатляваща - всеки ден пейзажът все повече заприличва на пустиня. Правият път не стига чак до хоризонта, само защото от средата нататък е покрит с плътен облак прах. Карам наклонен леко на една страна, моторът се люшка леко насам-натам, сякаш танцувайки заедно с поривите на бурния вятър. Духа откъм лявата ми страна, където се е ширнало езерото Балхаш - огромно бледо зелено море. "Пътят върви успоредно с него, но по-нататък се отклонява." - казва момчето, което спирам да попитам. Значи трябва да се отклоня и аз, ако искам да го видя отблизо или може би дори да се изкъпя. Малкото селище по бреговете е построено така, че за да стигнеш до самото езеро трябва неминуемо да влезеш в някой къмпинг или да караш още километър по черния път. Решавам да попитам отново, и човекът в колата отпред ме праща при администраторка-та - няма проблем да си паркирам мотора вътре. Къмпингът прилича на "Смокини" до Созопол по някакъв странен начин. Трябва да побързам - оловно сивите облаци са надвиснали отгоре и продължават да надвисват все повече и повече.
Излизам на плажа. Пясъкът е едър и червеникав - като много, малки парчета скала - може би защото е много, малки парчета скала. Водата стига до хоризонта и е с бледо-зелен цвят, но някак мътна - ме можеш да видиш повече от няколко сантиметра навътре. Някъде до мен група младежи се забавляват и смеят, снимайки всеки с неговия си фотоапарат. Има едно момче с камера и статив, а единственото момиче е облечено с булчинска рокла. Мисля, че правят някакъв фото-пленер. Едно от момчетата - Андрей - идва при мен и се запознаваме. Оказва се, че той е младоженецът и с момичето ще се женят след три седмици - сега просто снимат, всички са фотографи - а, оказва се, съществува някакво направление във фотографията, наречено "trash dress", където хората съсипват разни булчински рокли. Тази е купена специално за съсипване. Малко по-късно ще ходят да я съсипват още на отсрещния нос - канят ме да отида с тях.
Върти ми се мисълта да остана тук, за да работя по сайта... вчера исках да имам време за това, и ето че имам възможност. Започналият дъжд ми помага да реша. Трябва да бързам за визата, но някак си усещам че така е правилно да направя, така и искам - решението е взето. Проверявам колко казашки пари имам - имам ТОЧНО колкото да остана тук, да се нахраня и да си платя бензина до Алмати утре. Не е като да ми се случва за първи път да се движа на ръба на финансите си в чужбина - не знам как успявам да го постигна, но от време на време го повтарям. Първият път, който си спомням, беше когато си купих Скитник и се връщах от Германия по някакъв странен маршрут - озовах се от румънската страна на Видин, където се учудих, че няма мост, и се наложи да плащам ферибот и гражданска застраховка, заредих бензин и останах с някакви евро-стотинки. Все още нямам никаква идея как успях да стигна до нас, а бензинът ми практически свърши пред входа. Вторият път беше по-скоро - когато летях за срещата на Хорайзънс Ънлимитед в Германия без никакви евра, с идеята да си дръпна, когато стигна там, а банкоматите навсякъде имаха свое мнение... Така че - каквото и да става, краят е щастлив, нали? Не ми отнема много време да взема решението да остана anyway.
Изчакваме дъждът да спре и отиваме до отсрещния скален нос - вятърът от езерото е приятно топъл и ми е интересно да гледам момчетата как работят. Когато се връщаме в къмпинга по няколко километра пясъчен път, веднага се хвърлям във водата - когато свикнеш с езерото, става много приятно. Тук става истинското съсипване на рокля - Андрей и жена му тичат и падат, смеейки се, по плажа, но фотоапаратът ми е в стаята и този път няма да се връщам да го взимам.
Обещаният душ, който се оказва слъчнев - голям варел, в който водата се грее, ако има слънце, което да го напича - не работи. Опитвам се да разбера къде се отваря кранът за водата, защото маркучът в края има вода - не е много топла, но става. Измивам се с маркуча - по-добре е от нищо.
Стаята е малка и в нея се побира само едно двойно легло. Свалям хладилника от малката масичка и слагам лаптопа и таблета. Таблетът продължава да не работи като хората, но се появява едно от момчетата, който е дизайнер, и го докарва до статус да работи, когато натискаш силно. Скицирам още неща в кафето на къмпинга, докато пия чай. Исках време - ето ми време, макар и откраднато от изтичаща виза... Не ме интересува. ЧУВСТВАМ, че това е правилно, значи е правилно. Прекалено много мисля, анализирам, прекалено много съм в главата си, вместо в сърцето, а това не е правилно. Сигурно не е правилно и обратното, сигурно е правилно да има баланс, ама точно сега просто ми се работи - да, искам нормален компютър с нормален таблет и нормални шорткъти, с които да съм свикнал, но ще направя каквото мога с това, което имам. Кефещо е да знаеш, че с всяка нова линия, която правиш, си все по-близо до това нещото накрая да бъде наречено "готово".
342
Чоки2009-08-19 05:22:03
95 е числото... не идях че е залепнал шифта... божеее
Чоки2009-08-19 05:18:44
хи-хи, бензиностанциит-е - и с октаново число 80, е и 93... ако съдържанието отговаря на надписа си мисля за онези табелки на производителите на съвременните машини - "ПОЛЗВАЙТЕ ГОРИВО С МИНИМАЛНО ОКТАНОВО ЧИСЛО (%" )))
staria2009-08-18 10:11:57
Все пак както и тук всички камили отиват във града затова е фрашкано с тях.А бенз.станц.са си готини нещо като тоалетни но за бензин.Снимките са чудесни!Така че давай по нататък.
Fallout2009-08-18 08:01:45
Здравствуй, Коста. Пишет тебе Горно-Алтайская блэк металл группа \"Наследие\". О-е�-�ь надеялись что ты посетишь нашу репетицию. Как продвигается твой путь? Удалось ли найти обучающие курсы, которые ты планировал посетить?
Теа2009-08-17 21:12:47
Никога няма да имам възможност за подобно пътуване и в момента се радвам, че мога да видя света, макар и през чужди очи. Благодаря!
Коста2009-08-17 19:47:30
Ехоу;) Мда, нямат проблем с руския - казват ми, че това вече е по-надолу към Узбекистан, Туркменистан и Киргизтан - обаче пък други хора ми казват, че е точно обратното. Факт е че на думи всеки насира съседната държава, а всъщност навсякъде живеят хора и особено в тези страни са супер-гостоприемни. Там се чувствах доста по-добре отколкото в Русия или дори Украина, ако трябва да съм честен... Поздрави от Г.Алтайск, имах неща за довършване и утре задвижвам once again
Чоки2009-08-17 19:26:00
казахстан ми е симпатичен някак. чудех се Джовка, всички ли с кеф си говорят на руски? ...или ги тресе някоя наци-фобия и ръсят акъл на някое местно наречие/език?
ulyana2009-08-17 18:33:21
joro chikiata,"мука" не знам дали има толкова,но простотия - колкото искаш!!!Пък толкова си разбрал дали се хваля или се радвам,че при такова пътуване човекът е намерил време да пише писма на съвсем непознат човек.Ама къде ще разбира от такива неща дребната ти душица!Пък си се и скрил зад такъв nick...
Silvie2009-08-17 14:03:31
"сигурно е правилно да има баланс" - точно днес четох че по-яко си е да няма :) The Wisdome in Imbalance - " It's important to keep moving and not let yourself get stuck and stagnant in any aspect of your life. Imbalance creates movement-and movement gives rise to a dynamic, engaging life that is full of learning, creativity and growth. Once your life is in motion, there's a natural force that keeps it moving. That force is called MOMENTUM "
смехурко2009-08-17 13:30:05
страхотни снимки. Браво
ulyana2009-08-17 13:25:35
И езерото,и небето с облаците са неописуемо красиви!!!Радвам се,че събрах смелост да ти напиша,радвам се,че ми отговори,Коста!К-ато си помисля,че можех да не го направя...Но нищо не е случайно,нали?!?П-родължавай напред,а ние ще се наслаждаваме на снимките,които ни изпращаш,и задочно ще се запознаваме с добрите хора,които срещаш по пътя си!Пожелавам ти да са безчет!!!
Lanite2009-08-17 12:22:17
Много красиво място. Прекрасен пътепис. Благодаря за възможността да съпреживявам.
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE