 |
| Въпрос: Какво е Ч.З.В.? |
| Отговор: Често Задавани Въпроси. |
 |
| Въпрос: Какъв е този сайт? |
| Отговор: Правя околосветско пътешествие с мотора си. Всеки ден публикувам тук нов разказ за приключенията си, седмично видео и новини, снимки и прочее. Разказите ще се движат с две седмици закъснение от реалното време, за да можете вие да имате нови страници за четене всеки ден - дори и когато няма връзка с мен. |
|
| Въпрос: Имаш ли подробен план, по който ще пътуваш? |
| Отговор: Кое дали имам? |
|
| Въпрос: План? |
| Отговор: А-а-а. Само схематичен - мога да го променя в зависимост от това какво ми скимне във всеки един момент - идеята е това пътуване да бъде приключение свободен стил. Единствената константа - да тръгна на изток и да се върна от запад. |
|
| Въпрос: Ама просто си караш, така ли? |
| Отговор: Не - във всяка една страна, в която влизам, искам да се науча да правя нещо интересно. Може да е някакво изкуство, може да е някакъв занаят - стига да ме кефи, намирам кой да ме научи и на какво. Ти можеш да ми дадеш предложение във форума за изкуства във всяка една от страните. |
|
| Въпрос: Как събра парите да направиш такова пътуване? |
| Отговор: Не съм. Вярвам, че ще ги събера по пътя, ако това, което правя е наистина моето Вътрешно Горене. Много приятели и фирми подкрепиха идеята ми и застанаха зад нас, всеки с неговото си нещо - доработки по мотора, анимация, музика, туристическа и мото екипировка, техника, бензин, комуникация, хостинг, какво ли не - но кинти - йок. Разчитам на това, че хората като теб ще харесват разказите и приключенията ми и ще ги подкрепят, а ако не - значи това просто не е нещото, което правя най-добре, не е моето Вътрешно Горене. Аз искам да си заслужа това пътуване, работейки за вас - не искам някой да ми го подарява. |
|
| Въпрос: Абе ти луд ли си? |
| Отговор: Мне. Наистина вярвам, че ще проработи, защото има смисъл нещата да стават именно по този начин. Прочети "Подкрепи" секцията и ще разбереш. |
|
| Въпрос: Тоест ти искаш да оставиш нещо от себе си във всяка една страна, през която минаваш? |
| Отговор: По скоро искам да оставя следа от неща които съм създал по пътя си - имам предвид предмети на изкуството, а не такива, дето се налага да се връщам след девет месеца да си ги наглеждам. |
|
| Въпрос: Ама защо? |
| Отговор: Защото ме кефи - а човек трябва да прави нещата, които го кефят. Когато правиш нещото, което те кефи, ти го правиш най добре, защото го правиш с удоволствие - а не просто защото трябва да го направиш - и това винаги си личи. Тогава защо да си губиш времето да правиш нещо друго? |
|
| Въпрос: А защо "Вътрешно Горене"? |
| Отговор: Защото така го чувствам. Когато правя нещата, които обичам, се чувствам някак си "запален" - целенасочен, щастлив, енергичен. То е като огън вътре, който те тласка, като двигател, който се пали от вдъхновение. Най-трудно е да го сриташ да сработи в началото, но когато тръгне - можеш да отидеш навсякъде. Затова аз направих каквото можах да запаля своя двигател и да си повярвам, че мога да живея живота си, правейки нещата, които наистина искам да правя, за които мечтая и към които се стремя. |
|
| Въпрос: И за колко време ще го направиш това? |
| Отговор: За седем месеца. |
|
| Въпрос: Ама сигурен ли си, че ще успееш за толкова кратко време? |
| Отговор: Мне. |
|
| Въпрос: А откъде ще минеш? |
| Отговор: Тръгвам по дългия път към Созопол - Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Казахстан, Русия, Монголия, Русия, Япония, Щатите, Канада, някъде през Европа, Египет, Йордания, Сирия, Турция, Гърция. |
|
| Въпрос: Ама ти наистина ли три пъти ще влезеш в Русия? |
| Отговор: Най-вероятно да, такава и е географията, доколкото си спомням. |
|
| Въпрос: Ти май не разбираш много от география? |
| Отговор: Ми не. Преди две години се прибирах към България с мотора и чак някъде в Полша получих СМС от приятел - "Какво по дяволите правиш в Полша, ако се прибираш към България?". Чак тогава си купих карта, само за да открия, че България е на югоизток, а не на изток, както си мислех. Това не ме притеснява - обожавам да се губя, защото най-обичам да се намирам след това, доказвайки си за пореден път, че имам вродено чувство за ориентация. |
|
| Въпрос: Как мислиш да преминеш по Транс-сибирската магистрала? |
| Отговор: Не знам - тя къде се намира? |
|
| Въпрос: Ох, Боже! (Плеска се по челото) Ти написа ли си завещанието? |
| Отговор: О, да, още като си купих първия мотор преди шест години. Стигнах до "Завещание:" и реших, че това е достатъчно, щото си имам само мотор, който не искам да давам на никого, и още по важно, изобщо не възнамерявам да умирам в обозримо бъдеще. |
|
| Въпрос: А как ще зареждаш бензин в Русия и Монголия? Там разстоянията са огромни. |
| Отговор: Ами взимам маркуча, пъхам го в резервоара и помпя. Само че как ще намирам бензиностанциите, нямам никаква идея. Ще разбера по пътя. Аз мисля за това пътуване като за поредица куестове, като в компютърните игри - имаш задача, намираш начин да я решиш, говориш с хората, търсиш, преживяваш. Това го прави интересно. |
|
| Въпрос: Какво ще правиш, ако нещо по мотора се счупи? |
| Отговор: Предполагам, че известно време ще почакам да се оправи от самосебе си, и ако това не проработи, вече ще мисля някакви други варианти. |
|
| Въпрос: Как ще се оправяш с дивите животни? |
| Отговор: Ами вдигам няколко нива на лък или арбалет, примамвам ги под някоя скала и ги дупча, защото те обикновено са с бъгав патфайндинг и не могат да намерят как да се качат. След това им продавам месото и кожите в най-близкия град и си купувам по добри оръжия. |
|
| Въпрос: Бе не бе, с истинските животни как се оправяш? |
| Отговор: Ама то има и истински животни ли? Като по Анимал планет? Егахси якото! |
|
| Въпрос: Мислил ли си някога да си допишеш онова завещание? |
| Отговор: Мне. |
|
| Въпрос: А защо пътуваш сам? |
| Отговор: Защото когато пътуваш сам си абсолютно свободен и не зависиш от никого, освен себе си, освен това хората са по-отворени към теб - съответно, когато си сам никога не си сам, а се запознаваш и комуникираш много по-лесно. |
|
| Въпрос: Ти сигурно си тренирал някакви бойни изкуства? |
| Отговор: Да - ходил съм три пъти на Free stick fighting. Получих зверска мускулна треска. Дори не съм подозирал, че имам мускули на задника преди да ме заболят. За сметка на това открих, че да биеш други хора с пръчка и да крещиш е много разтоварващо и бих искал да го направя някой път пак - след много години, когато ми мине задникът. |
|
| Въпрос: А от какво се страхуваш най-много? |
| Отговор: От високото. Човек трябва да се пребори с тези си страхове, които стоят между него и мечтите му. Но понеже не искам да се катеря по дърветата, аз съм си ОК с този страх. Освен това - освен това ме е страх да не разочаровам себе си, страх ме е още повече да НЕ направя нещата, които искам да направя в живота си, защото не искам да се обръщам назад със съжаление за пропуснати възможности - а с гордост, дори и това да е гордостта, че съм се провалил, но поне съм опитал. |
|
| Въпрос: Ще издържиш ли да си пишеш дневник всеки ден в продължение на седем месеца? |
| Отговор: В момента, в който успеем да подкараме цялата машина така, че да работи без мен и да мога да се концентрирам изцяло върху приключението си, без никакъв проблем - в момента се случва да изпускам и отлагам дни за да мога да се справя с други належащи задачи. Всичко ще стане точно както трябва да стане. |
|
