2010-09-27  ХА! ВКЪЩИ. СМЯТАЙ.
Привет, бейбита! Това все още не е "Аста ла виста, бейбита", въпреки че пътуването ми приключи - по леко заобиколен маршрут се върнах в Созопол след 15 месеца и около 45,000 километра на път. Връщайки се през Италия имах малък инцидент, и на двамата с мотора ни се наложи да се възстановяваме известно време - това ме забави още повече, но пък беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха през целия път. Прибирайки се си намерих крайбрежията на Хърватска и Черна Гора - едни от най-любимите ми места на целия свят, които пък се оказаха твърде близо до България, за да отлагам прибирането си повече... и след като повърнах няколко пъти по завоите ( в Черна Гора почти няма прави линии ), се прибрах. Това беше. Готово. Нищо сложно. Вкъщи съм. Кръгчето е врътнато. Благодаря за подкрепата, благодаря за търпението, благодаря за пожеланията, хубавите думи и хубавите мисли. Нямаше да се справя без тях. Намерих к'вот ми трябваше. Пожелавам ви да го намерите и вие! Сега - време за дълга почивка. Поздрави и до скоро!
2010-08-02  ДЬО ПРИВЕТ, ЛЬО БЕЙБИТА!
Бон суар, ле бейбита! Жьо суи а Фронсе, се тре бьен оси! След месец? в Германия и два? в Англия съм вече на път от два дни. Както обикновено, когато съм на път от два дни, не съм изминал почти никакво разстояние, но... Аз бързам ли за някъде? Движа се по крайбрежието на Франция на запад, а когато ми писне, мисля да завия на Юг и да карам поне докато ми свърши континентът отново. Тук е много красиво. Ако спирам във всяко китно селце ще ми отнеме години да стигна, затова спирам само в най-яките. Демек всяко второ. Като оставим това, и че съм тръгнал в обратната посока, и че станаха 13 месеца вместо седем, не искам да ви оставям с впечатлението, че съм се отказал да се прибирам тотално. Рано или късно ще си дойда. Върти ми се една идея за един шницелфест, който искам да организирам...
2010-07-05  РАЗНИ BON НЕЩА
Драсти, бейбита! На западния фронт всичко е нормално, което значи че нищо особено ново няма - освен невероятния концерт на Бон Джоуви, на който имах честта да присъствам, и срещите с един куп приятели насам-натам из Лондон, когато ми остава време. В едно от редките излизания от града успях да отида на сбирка на сайта за мото-пътешественици Хорайзънс Ънлимитед, където видях много познати и приятели също. В този ред на мисли, такава среща ще се проведе скоро в мото-къмпинга на Дъг в Идлиево - ако някой се кани да пътешества нанякъде, то в никакъв случай не бива да я пропуска, още повече, че докато им бях на гости в Алабама, Поли обеща да сготви там шницели "А-ла-Джовката"... "Бон апети" и "Бон шанс" на който ходи, както и, естествено, "Бон Джови" също. Плановете ми занапред все още са в някакво пухкаво и не-съвсем-определено, но полека втвърдяващо се агрегатно състояние - ще тръгна веднага, когато мога ( да пукна, ако знам кога ) - само че не е ясно в коя посока. Тоест - всичко си е както обикновено... Огромни поздрави от тук. Надявам се да се видим скоро...
2010-06-23  ХЕПИ БЪРДЕЙ ТУЮ
Година на път! Това е с цели три месеца повече от седем, ако не ме лъжат изчисленията, но квот' - такова. Надявам се да се върна някъде есента, ако всичко мине както съм запланувал, а то вероятно няма - засега нямам точна представа дори кога ще мога да мръдна от Англия. Когат' - тогава. Иначе тук времето е няк'во егахси смотаното, обикновено, но пък мотора ми си е с мен и т'ва, че не го разхождам много често, не ми пречи да се чувствам отлично. Нещата вървят - със скоростта на няк'ва адски бавна костенурка, заседнала по стечение на обстоятелствата в събитийния хоризонт на черна дупка - но това пък е значително по-бързо, отколкото когато не вървят въобще. Няколко пъти ходих до центъра на Лондон и се видях с един куп приятели, сред които вие познавате Тифани, с която се засичахме с моторите на вече три континента. Освен т'ва не успях да гледам Сонисфиър на живо в киното тук ( Св. Дейв Мъстейн, помилуй! ), но за сметка на това има няк'ви шансове да отида на концерт на Бон Джоуви в О2 Арена, ако стискате достатъчно много от палците си ( всеки своите, и/или всеки палците на другия, все едно, стига да стискате ). Като че ли т'ва е зас'я... Поздрави и прегръдки от Лондон!
2010-06-09  THE БРАДА
Хале-луя, бейбита! Моторът ми пристигна в Лондон от Ню-Йорк днес! Макар и с ле-е-еко закъснение, 'сичко мина толкова безпроблемно и гладко, че до последно не бях сигурен where's the ****** catch. Бих казал, че се чувствам по коренно различен начин, ама всъщност просто се чувствам още по-отлично. Тук съм останал на гости при приятели - Вичо ( kekata ) и Катето, които се грижат за мен ПРЕКАЛЕНО много, и за да им дам урок смятам да им досаждам още известно време. Вероятно ще остана в Лондон още поне месец, преди да мога да продължа, а откъде ще мина после - ник'ва идея. Ш'го мисля кат' му дойде времето - не искам преждевременно да си изтъркам мозъчния неврон, имам още много години да живея с него. К'во още... А, както сами можете да се уверите на снимката по-горе, уви, брадата ми не порастна достатъчно дълга, за да си изплета от нея чорапи, но я обръснах въпреки т'ва. Снимката също отлично показва как носът ми си остава със същата аеродинамична форма НЕЗАВИСИМО дали съм с мотор или не. Ако някой си го е задавал този въпрос - ЕТО го отговора, който чакахте толкова дълго време. До скоро писане! П.С. На второ четене, с тази, моите снимки на ТАЗИ страница стават цели четири. На ЕДНА страница, ОСОБЕНО в профил, това може да докара нервен срив някому, за което се извинявам и се разграничавам официално от всякви морални и материални щети, нанесени ви по този начин, със следното съвсем сериозно съобщение: "Моля, не гледайте снимката, която се намира малко по-нагоре в страницата."
2010-06-02   LONDINIUM
Драсти бейбита! Вече съм в Лондон, коет' доколкот' разбирам се намира на някакъв остров близо до Европа. Островите ме карат да се чувствам малко клаустрофобично-, щото обикновено ( с изключение на повечето полуострови ) имат вода от всички страни е и т'ва е малко ограничаващо, погледнато от гледната точка на мотоциклетист. Да не говорим за т'ва, дет' Платон вика че е станало с Атлантида, която също е била на остров близо до Европа. Супер кофти работа... От друга страна, Сицилия е остров, Ирландия е остров ( а не Шотландия, оказва се ), и даже, всъщност, цяла Африка е един огромен полуостров, и ако не беше онази супер-малка джаджа горе вдясно, щеше да си е Напълно Цял Остров. Те 'сичките са сравнително не-потъващи от има-няма дванайсет хиляди години. С други думи, статистиката показва, че... Момент... Старт - програмс - аксесорис... Аха! Ето те. Та стаистиката показва, че 'ко броим Африка, то 75% от островите си седят така, без да потъват наникъде. Остава да стискаме палци. Както и да е. Хубавото на този конкретен остров е, че повечето хора тук говорят горе-долу добре английски, макар и със силен акцент, но поне се разбираме лесно, ако им говоря бавно. Преди да мога да започна да се прибирам, трябва да направя три неща: Едно - да си дочакам мотора; Две - да се обръсна и да си изплета нови топли чорапи от брадата си, за да може едновременно да ме пазят от снега И да има в какво Дядо Коледа да ми пуска подаръци, когато моторът пристигне; Три - да отида да намеря онези въпросните извънземни от предишния пътепис и да видя дали не мога да си отвлека няколко - няма само те да отвличат хора, ш'ги таковам в гадните смотани малки рахитични сиви гниди - след което да изнудвам роднините им за републикански кредити, с които да си купя нови неклинови тръби за космическия кораб ( уви, както знаете, без тях не мога да направя дори и малък хипер-пространствен скок ). Чак след това ще имам възможност да се върна в България, минавайки както исках първоначално - през Корускант, Набу, Татуин и може би дори Мелмак, 'ко успея да намеря къде са на картата, за да мога да "мютилейтна" някоя и друга от техните крави, for a change. Тоя бизнес с отвличането ще ми отнеме най-малко месец-два, и то ако се заема сериозно и 'сичко е успешно. Стискайте палци.
2010-05-13  ИЗВЪНРЕДЕН МЕЙЛИНГ ЛИСТ И ПР.
[Коста 167:33] О, Европа, незначително малък, спрямо останалите, континент!; Ти си егахси по-якия от тях, защото си пълен със страна като България; Но дори и другите твои страни са готин пълнеж, защото без тях, всичко освен България би било ничия земя; И България би била сама в Европейския съюз; Което, честно казано, би било яко, но въпреки това ви казвам, други страни, бъдете; Поради иначе би ни било скучно и самотно, погледнато глобално; И не би имало страна като Германия, например, където да отпусна морна глава, докато мотоциклетът ми преплава през океана, за да го възседна отново в приключения; Това и аз не знам кога ще стане; И да му река "Аре ве, егахси, колко ше те чакам"; И после, може би, да се прибера Вкъщи; И междувременно да направя нещо като онлайн мейлинг лист, за да могат хората да се запишат, като просто пратят празен и-мейл на internalcombustion-subscribe@yahoogroups.com, за да получат новина веднага, щом сайтът отново заработи; Или да прочетат подробните инструкции по-долу; И като че ли, може би е това е всичко; Засега поне.
2010-04-25  SOLONG, GOODBYE, AMERICA!
And това е. Още един континент - безпощадно пресечен. Със този стават, ъм-м-м... един, като че ли, защото нито Европа, нито Азия съм пресякъл от край до край. Язък за силното начало на текста. Anyway, прекарах изпълнена с безсънни нощи седмица при приятели във Вирджиния - Гриша и неговата команда - където заедно направихме седалката "The Best Seat In The World ( tribute )" за новия мотор на Дъг, и позакърпихме кожените ми дрехи, правейки ги да приличат на кожени дрехи, с които не съм направил половин околосветско пътешествие. Намерил транспорт и оставил мотора си за изпращане в Европа ( дълго ) преди последния момент ( No $#!t ), за няколкото оставащи ми в Америка дни обиколих Манхаттън на длъж и на шир ( или, съответно, надлъж и нашир, в зависимост от това как въпросните думи се пишат ), и отидох на най-брутално-якото шоу на Бродуей, и сигурно на целия свят - Rock of Ages, което, след дълга и нетърпима рок-стиненция, ми взриви мозъка. Сега нямам мозък. Или имам още по-малко мозък. Което е невъзможно. Уви, отново парадокс. Ако в близките няколко часа не се взриви и вулканът Eyjafjallajokull, или съседният вулкан, Hgjhfllfghtyryachjafallajull, или техният съседен вулкан Jfhjfllghyarallbonjovifllyapli-ytyafhllgyrr, то утре ще бъда на родния си континент - най-якия от всичките четири - и на всичко отгоре, не някъде другаде, а в Страната на Щницелите. Ййи-хааа! Скали и ( ш*бано ) търкаляне-е-е-у! Йеа! ROCK ON, бейбита!
2010-04-12  SATURDAY NIGHT
And now for something completely different: От последното писане минах през Остин, Тексас, където със стария ми приятел Оги посетихме музикалния фест SXSW и установихме, че нема ни'къв смисъл да ходите, щото няма пукнат пауър метъл. След невероятни приключения с един невидим алигатор минах през Ню Орлийнс и нахлух без да искам в Миссиссиппи ( щата, не реката ). В Алабама, където небето е толкова синьо, открих един особено сладък дом, и то не 'щото беше пълен с браунита, бонбони, кексове и прочее ( а той беше ), а защото беше пълен с приятели - Дъг и Поли, които имат мотокъмпинг близо до Севлиево, и Гриша от Вирджиния, с които прекарахме времето си да разглобяваме мотори от четиридесет-и-балканската, да ядем мусака, таратор, горепосочените бонбони и кексове, и, разбира се, шницели. Не сме ходили на лов за диви алигатори в блатата с ръждясал пикап с флага на конфедерацията, пълен с булдози, патрони, кънтри и полуголи жени, макар че аз лично исках. След уморително пътуване по едни безброй завои с Гриша, вече сме във Вирджиния, близо до Норфолк, откъдето боядисваме якета, блъскаме с чукове по парчета кожа и подготвяме почвата за прехвърлянето на мен и мотора ми обратно на най-любимия ми континент от всичките, ъм, момент... един, два, три. Три. А, Австралия, сорри, от всичките четири континента. Европа, дръж се, остават две седмици!
2010-03-13  ROSWELL THAT ENDS WELL
Хей, ски'йте к'во си намерих в Розуел, Ню Мексико! Спеше си в някакъв метеорологичeн балон с формата на летяща чиния, и аз си викам, бе чай АЗ да го отвлека и да го занеса на доктор, че нещо ми изглежда болнаво. Уви, не можа да изкара дълго, горкото, особено след като му направиха дисекция. Не останах в Розуел за погребението - на път съм към Остин, Тексас, където е горе долу центърът на САЩ - от там до другия бряг остава още толкова, ако се движа по права линияи и извадя цялото въртене по спирала до сега - само около три хиляди километра в повече...
2010-03-10   МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВА РУДОЛФ?
Аризона = кактуси, високи червени скали, гущери, прави асфалтови ленти, водещи към хоризонта. Аризона = ослепително слънце, жега. Не това... Не дъжд, ситен град, снежна виелица, преспи, ледени висулки на мотора ми... Не замръзнали гущери със замръзнали маски на ужас на малките си гущерови лица, вперили невярващ поглед в замръзналите кактуси... След два дни отрязване от цивилизацията от виелица в Прескотт, продължавам на юг - колкото може по на юг - опакован в колкото се може повече пластове дрехи... А сега - отивам да видя дали Рудолф ще запали...
2010-03-06  OЩЕ ПУСТИНЯ-Я-Я! ЙИ-И-И-ХА!
От последния път, когато успях да драсна тук, Калифорния се смени с Аризона, после с Калифорния, после с Мексико, после с Калифорния, после с Аризона, после с Калифорния, после с Невада, и сега пак с Аризона. Почти съм сигурен, че в САЩ има и други щати освен тези и утре смятам да отида да ги потърся. През цялото това време се случиха много, много интересни неща, едно от най-яките - возих се на пясъчно бъги по едни много отвесни дюни и повърнах точно върху границата с Мексико, а освен това поставих рекорд от шест последователни дни без душ ( Гнях! ). Освен тези неща - по всичко личи, че снегът ми се размина, дори си имам и слънчев тен ( естествено, лицето ми е изгоряло на каска ). В последните дни пътувах с канадеца Денис, когото срещнах на Salvation Mountain, а вчера на Route 66 си намерихме една англичанка - Джемма, и вече успяхме да преживеем много приключения в, преди и около Лас Вегас и Гранд Каньон. Освен туй засега нямам какво да кажа, затова ще си замълча, за да продължа да ви заблуждавам, че съм сравнително интелигентен. Риспек от постиньята Нивада!
2010-03-01  ПУСТИНЯ-А-А-А! ЙИ-И-И-Х-А-А-А!
Хей, бейбита! Честита Баба Марта! Обикновено нямам ни'къв ток и ни'къв Интернет, и това не се очертава да се промени скоро, щото в пустинята ги има горе долу толкова, колкото кока кола - т.е. има ги, ама са толкова далече, че не си струва да ходиш да търсиш. За разлика от случая с колата, с тях няма как да се запася ( не, че съм се запасил с кола - слънцето тук е убийствено, а топлата кола е вредна за здравето ). Засега ще оставя на гугъл да ви разкаже за местата, откъдето съм минал - Highway 1 до Ел Ей, Slab City и Salvation Mountain с Ердем, с когото се срещнах в Моноглия, а в момента - дюните на Юма... За пореден път се убеждавам, че пустините са върхът. До сега нито един скорпион или гърмяща змия не са ме съответно ужилили/ухапали, което ме кара да се чувствам някак жив. "Планът" занапред - Вегас и Гранд Каньон, което може да означава плавен преход от каране по потник цял ден и дехидратиране като в истинска пустиня, до каране във сняг и студ, отново, което 'ич не ме влече... Но изкуството иска жертви! Йеа! Прегъдки и поздрави от Калифо... Уау! Току що ми казаха, че това е вече Аризона! А'е стига ве... Но пък хубавите новини са, че няма да ставам час по рано ( проклети часови зони, защо не бяха ги сложили на обратно, или аз да се бях сетил да пътувам на запад ) - връщам да спя в Калифорния днес...
2010-02-15  GREAT NEWS EVERYONE!
Здрасти от Калифорния, бейбита! От два дни отново съм на път, и даже фактът, че за това време съм изминал само петнайсет километра, не може да ми развали кефа....( продължава по-долу )
2009-12-09  GOOD NEWS EVERYONE!
Здравейте, скъпи бейбита! Скитник е с мен! В Лос Фрикинг Анджелис! Йееееааа! Ууу! Това е толкова ултра-турбо невероятно готино, че ако тръгна да ви обяснявам как се чувствам, няма да ми повярвате - честно! Сякаш ми върнаха и зашиха обратно парче от... от ръката ми, примерно, за да могат да четат и по малките, и когато се оказа, че акумулаторът е умрял, защото някакъв японски митничар е цъкнал грешното копче, ми стана много контрастиращо тъпо... за кратко, защото с помощта на Мигел от Мексико успяхме да вдъхнем на мотора нов живот, и утре съм отново на линия. Очаквайте повече инфо скоро, когато си събера мислите и багажа на път обратно за Сан Франциско. Поздрави!
2009-12-02  ИСКАМ СИ МОТОРА-А-А-А!!!
Здрасти! Намирам се в LA от няколко дни - контейнерът, във който е Скитник, беше задържан за x-ray проверка и това ще го забави с още няколко дни. Нямам търпение да го видя! Всичко ще бъде наред, то е ясно, но... няма да попречи да ни пожелаете един много як "Късмет!" Ще пиша с новини скоро!
2009-11-19  
Аз съм в Сан Франциско, а Скитник пристига след около две седмици в Лос Анджелис, което, ако не се лъжа, трябва да е някъде в южната част на Сан Франциско, което се намира някъде в Щатите - къде точно имам само приблизителна представа, защо нямам много време да излизам навън, но защо, какво, къде и прочее ще разберете по късно, бейбита, иначе няма да има никакъв съспенс. Всичко е наред, или поне ще бъде наред скоро, точно както си знаех от самото начало и постоянно ви го повтарях. Не може да вали през цялото време.
2009-11-05  АЛОХА, БЕЙБИТА!
Алоха, бейбита! Както може би сте се досетили, щото сте ми умнички, вече не съм в Япония. Едно пиленце ми каза, че при вас аха-аха да завали сняг, зат'ва няма да ви дразня с описания на веещи се на топлия вятър високи палми, ослепително слънце, температури над трийсет градуса, лазурен океан, пълен с акули и прочее вкусни неща за ядене. Спомняте ли си, когато ви казах, че сте надолу с главите? Може би е късно да ви светна, че тогава не трябваше да се притеснявате да се изсулите от планетата, защото бяхте само на чорчик. СЕГА сте надолу с главите, ама право надолу - ако хванете един глобус и тикнете с пръст ама точно от другата страна на България, само че малко по на юг, ще получите къде се намирам - ей там горе, далече над вас. Няма да ви подсказвам. Не че нещо, ама не мога да пиша дълго, щото този венец с цветя ми се заплита в клавиатурата, и не мога да си движа лактите защото съм притиснат между два сърфа. Напълно логично е да си зададете въпроса - бе как ста'а тоя номер, в единия момент да му свършват кинчите в Сибир и да замръзва от студ, а в следващия да е на Хава... на някакви острови в средата на (Тихия ли беше, а сега де) океан... Ми мноу просто: някои мои приятели, вероятно също като майка ми, са решили, че изглеждам твърде бледен и отслабнал на снимките и имам нужда от повече тропически плодове, и са си казали "Бе чай да го пратим Джовката за десет дни в Хонолу... в някакъв тропически град, къдет' да презареди малко батериите, докато Скитник пътува по море за Лос Анджелис..." Когато ми подхвърлиха идеята си по телефона, аз мислих, мислих, мислих, и след това мислих още - в продължение на дълги, дълги стотни от секундата, и си казах "Ми що пък не."
2009-10-16  НЯКОЙ ДА ИСКА КАМЪК?
Коничи уа, бейбита! Никак не ми оставя време да се освестя съвсем, но вече започвам наистина да схващам, че съвсем наистина съм в Япония, не само с двата крака, а и с двете колела. След оправянето на митническите формалности, което беше невероятно просто (от японската страна, а от руска - около дванайсет страници пътеписи), но бавно, защото едно японско момиче трябваше да набере около сто грама английски текст, се отправих към Нагано, където ме посрещнаха Хиро и Мидори - приятели на Шигеру, за който знаете от разказите за Казахстан. През общи приятели тук дойде и Тифани (също срещната англо-мотористка в Казахстан, Монголия, Русия), и утре ще ходим да гледаме как се къпят някакви маймуни. Как се къпят маймуни вече съм виждал в Русия, но тогава беше студено, повечето бяха пили и ни е простено. Предполагам, че не става въпрос за същото. Почти свикнах с лявото движение. Идея си нямам кой къде е с предимство все още де, все се каня да питам някого и забравям. Тук има шантави дървета - точно като по снимките, дето съм виждал от Япония. Може би в това няма нищо странно. Друго - за първи път ядох суши - както се изразиха едни южно-африканци, това е правилната страна да го опиташ. За огромно мое учудване, въпреки че винаги бих предпочел някаква сготвена риба, която дори да бъде ,по възможност, пиле, сушито се оказа брутално и се натъпках със сурова риба до откат. Чувствам се като пълен пеликан. Гра-а-а! Друго... Да, скъпо е - ужасно скъпо, и се налага да карам по не-платените пътища, които са безплатни, защото за тях не се плаща, но АДСКИ бавни, защото тук няма такова понятие като междуградски път - цялото нещо е един голям град, честно! Лудница. До къде бях стигнал. А, да - до Япония. Мхъ-хъ-хъ. Това още не е средата на пътя. Средата на пътя ще е някъде по средата на Тихия Океан - като стигна до там след около три седмици, ще ви кажа. Разказите - скоро. Открива се прекрасна възможност да залагате кога ще тръгнат - неделя, понеделник, вторник или някой от другите дни от седмицата, които за ваш късмет са само пет! Т.е. шансът да спечелите е едно към седем! Айде Сайонара засега! Коста
2009-10-15  KONICHIUA!
Drasti, sladucheta! Sorry za pisaneto na latinica, obache drugiqt variant e pisane ei taka のの区的 きして 貴-. Ha, twa poslednoto prilicha na choveche, pilo mnogo bira. Anyway, do kude biah... A, da. W Japoniq. W Japoniq, sum, beibita, kakto veche vi spomenah nqkolko pyti, no shte go kaja oshte vednuj, za da sym siguren, che ste ne razbrali. Ja-po-ni-ja. Moje da se napishe s dwe Ja-ta i edno poni! Izmislili sa go genialno. Mmmm... Dokude biah. A, da. V momenta se namiram w Nagano, na gosti na Hiro - priqtel na Shigeru, kogoto sreshtnah v Kazachstan. Toi e priqtel na Chris, kojto e priqtel na Tifani, koqto syshto sreshtnah w Kazahstan, i koqto utre ste mine nasam za da vidim nqkakvi kupeshti se v topli izvori maimuni, ako pravilno sum razbral. Mechki, tigri, a sega i maimuni - twa Zemqta e egahsi zoologicheskata gradina, chestno. Otivam da pospq malko - ne znam kolko e chasut pri vas, no v stranata na izgrqvashtoto slunce slunceto zalqzwa nai rano, veroqtno. Pyk i surovoto konsko mi doide malko v poveche. A, da. Putepisite - kogato imam kude da puhna kabela na zahranvaneto. Tuka sa mnogo napred ot nas sus shtepselite. Pozdravi! Kosta
2009-10-14  ЯПОНИЯ
Здрасти, бейбита! Днес колелата на Скитник стъпиха на Японска земя. Всичко е наред, но ще ми трябва малко време да се освестя тук, преди да напиша нещо повече - просто все още съм прекалено ошашавен.
2009-10-08  ПРИВЕТ ОТ КРАЯ НА СВЕТА!
Здравейте, симпатяги! Дръжте се да не паднете - батко ви е във Владивосток! Влади-Фрикин'-Восток, бейбита! Краят на прекрасния континент Евразия, който се оказа един много голям остров, на който повечето от нас са стъпили - някои за дълго, други не толкова, щото Япония е отсреща и почти се вижда, ако имаш достатъчно добро въображение, а ако имам и невероятния късмет да успея да се оправя с всички документи преди да ми е изтекла руската виза - другата седмица съм там! Съвсем сам с няколко милиона японки! Йессссс! А, и 'свен т'ва, може би не е сега моментът да ви го казвам, но вие всички сте с главите надолу! За к'во мислите, че ви казвам да се държите! Рок-ен-фрикин-роооооол!
2009-10-06  Ъ! ИНТЕРНЕТ!
Хей, бейбита! Не искам да казвам, че най-трудното е минало, 'щото не дай Боже нещо ново веднага ще ми се изтресе на главата, както напоследък се случва. Само набързо да вметна че съм жив, въпреки целия лош път, въпреки всички падания, чупения, изпускания, блъскане от товарен камион, пак чупения, почти-замръзвания, гадни консерви и липса на Интернет. Оцелях всичко това и даже нищо ми няма, а Скитник е вече в съвсем работоспособно състояние и скоро, след днескашната планирана смяна на масло и прочее джаджи, продължваме към Владивосток - ръба на света. Засега съм останал в Хабаровск при приятели, които срещнах в Монголия, а преди това прекарах няколко дни в мото-клуба на Биробиджан, опитвайки се да допиша всички разкази, за да имате вие какво да четете. Тъй като вече почти имам почти Интернет, това може дори да се случи съвсем скоро...
2009-09-25  HERE WE GO AGAIN...
Хей, пиленца! Честно - това да спиш в замръзнала палатка изобщо не е фън, не знам ескимосите как се оправят с тези иглута, но може би там стените на палатките са по дебели точно защото трябва да издържат на атаките на техните бели мечки, а моята само на нормални кафеви такива - които слава Богу засега се въздържат. Ъ-ъ-ъ... а-а-а! Ето какво исках да кажа: Аз съм в Чита - последният аутпост на цивилизацията преди да започне дивият изток. По последни данни предстоят 500 километра без-асфалтие, включително така нареченият "скалник" - път с големи камъни и разни парчета скали ал-натюрел, както са си ги взривили, така. М-м-мда. Ако се движа добре, ще стигна до Хабаровск за седмица - а от там до Владивосток е на един Скитник разстояние...
2009-09-19  ДЖИНГЪЛ ФРИКИНГ БЕЛС, БЕЙБИ...
Хей, котенца! Мха-ха! Не очаквахте да ви нарека котенца, нали? Улан Батор - столицата на Монголия, която аз ще запомня с вътрешността на руското посолство и стаята в хостела, просто не иска да ме пусне - днес сутринта прехвърчаха снежинки, сега заваля с пълна сила и само дет' не звучат камбанки и не прехвърчат еленови шейни, а утре изходящият трафик от града ще се спира поради опасност от съвсем истински ураган - като по филмите - студените фронтове спускащи се от Сибир се сблъскват с топлите от Гоби, и хоп - Джовката е заседнал за още два дни, но понеже вече не му дреме хич и си има вълшебно пуловерче от камилска вълна, няма ник'ва драма и сибирският студ може само да си счупи зъбите в него. До няколко дена моторчето на картата ще замига пак - остават само около субурнайсет хиляди километра до Владивосток, където се предполага да е по-топло. Колкото - толкоз. До скоро писане, 'свен ако не стана на крио-висулка, а ако да, то ще си пишем когато науката напредне толкова, че да могат да ме размразят.
2009-09-09  УЛАН БАТОР
Привет сладурчета! В Улан Батар, Батор или Батаар, в който се намирам, намиргам или, съответно, нахождам, нещата с ужасно необходимите ми руските визи са ужасно закучени и искам като прочетете този пост ужасно много да ми стискате палци - сериозно - вече четвърти ден кисна пред руското посолство с неопределен резултат. Говорейки за руснаци, само че този път готини - в хостела съм останал с Алекс Рюмин, руския вело-пътешественик, пресичащ Евразия, с когото се запознахме в Алтай. Странно стечение на обстоятелствата и за двамата ни докара по едно и също време в столицата на Монголия. Днес, за първи път, в интернационална компания - българин, руснак, германец, аржентинец и французойка, успяхме да се разходим малко - до Н-нещо-си-някакъв пазар, където на никой нищо не му откраднаха, защото се разхождахме в защитна формация тип римска "костенурка"...
2009-09-04  МОНГОЛИЯ
Привет, наш'те! Вече съм в Монголия и както без съмнение сте забелязали, GPS тракърът тук не лови, също както и повечето видове дървета - всичко е голо, но за разлика от Казахстан, който беше плосък - тук хълмове да искаш. На стотина километра от границата срещнах турския мото-пътешественик Адам, чийто блог е тук - http://blog.erdemyucel.com/ - и останахме на палатки някъде между хълмовете. Валя дъжд цяла нощ... Студът тук е ужасяващ и дори няма да го коментирам, защото още са ми измръзнали ръцете и гледам да не тракам излишно по клавиатурата... В момента съм в Улан Батор и смятам да прекарам няколко дена в работа тук, едновременно рисърчвайки накъде да се разходя в околностите - не твърде далеч от асфалта...
2009-08-27  WELCOME TO THE TAYGA
Welcome to the tayga, we'got funny bears... Това вече прилича на Русия по начина, по който всички си я представят - тайга, гори и блата, кални пътища и ниски къщички, изградени цели дървени трупи. Карахме над деветстотин километра - от седем и половина сутринта до два и половина на другата сутрин почти непрестанно каране - сто и петдесетте километра чакъл, дупки и слава Богу, не толкова често кал, бяха доста неприятно изживяване. Вече съм в Иркутск и днес мисля първо да се опитам да изтръскам по някакъв начин целия пясък от носа си, а после вероятно ще отскочим до най-близката точка на езерото Байкал - Листвянка. Поздрави и до скоро!
2009-08-25  ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ, БЕЙБИ!
Хелоу, сладурчета! Е те тва не съм го очаквал - опънал съм си палатката до тази на приятели от Иркутск някъде в централен Сибир, и имам Интернет вътре... Хай-тек палатка, бейби! Тази рубрика не може да бъде в по-реално време от това, защото снимката е от преди малко... Утре продължавам в посока Иркутск - остават ни около осемстотин километра, от които сто и петдесет - двеста по особено лош път. Разбирай такъв без асфалт... Ако имаме късмет и не решим просто да останем някъде по пътя отново, ще сме там някъде към три сутринта... сегашно време... а после трябва да преместим часовниците с час напред, и аз да загубя още един час сън. Кафясах, честно. Като се върна, искам да ми подарите за РД-то най-меката възглавница на света и микроскоп, в комплект с мини инструменти за мъчения на комари, на които да го върна тъпкано за днес...
2009-08-24  ЗДРАСТИ ОТ СИБИР... ПАК!
Здрасти, симпатяги! Прекарах известно време в Алтайския край - душата на Русия, както го наричат тук. Срещнах се с интересни хора и се нагледах на невероятно красиви места, а дори не слязох до края на М52 - казват, че най-красивото само започвало там, до където аз стигнах преди да продължа към Барнаул. В момента пиша от Кемерово на път към Красноярск, Иркутск и след това езерото Байкал, което е... абе имаше нещо специално за това езеро, което се предполага да напиша тук, но уви, не си спомням какво беше... Това е огромно езеро, което е пълно с вода... сигурно сладка. Ще ви кажа като стигна. И там има някакви риби, дето ги няма никъде другаде! И нещо друго имаше... Мда. Друго - ще сменям часовата зона пак. Пак ще се спи по-малко... ужас. Друго готино - скоро се очертава да подкараме галерията с доста снимки от началото до тук. Ще свирна като стане. Поздрави на България! P.S. Абе хора, аз откъде да знам, че Бон Джоуви имат нов сингъл... и никой да не ми пусне един ред... тука мечките по улиците ли да ми кажат? Обидно е, някак. И на всичко отгоре не мога да го чуя на www.bonjovi.com
2009-08-12  ЗДРАСТИ ОТ СИБИР!
Привет, симпатяги! Джовката е (ако се чудите). Както правилно сте схванали от първия път, това е рубриката ми за новини в по-реално време. Тук, в Новосиб, както го наричат, е егаси клинча - десет градуса, и когато имам късмет, не вали. Може да се каже, че моторът е готов за Монголия, доколкото това е възможно - остават дребни неща, сред които консерви, вода и свещичка с надпис "31". Казахстан беше най-брутално яката страна до тук, но съм сигурен, че ще го разберете сами от пътеписите. Срещнах тонове нови приятели по пътя и в градовете, сред които и камилата Маруся, която обаче явно нещо ми се обиди, защото избяга. Разминах се на косъм да не ме арестуват, за сметка на това пък катаджии ме черпиха борш и още много интересни неща. От тук нататък имам избор - да вляза в Монголия от запад или през Байкал и Улан-Уде.
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE