 |
 |
| Много е просто. Този сайт е абсолютно свободен и абсолютно достъпен, и никой, никога няма да ви насили да плащате за каквото и да било тук - но въпреки това не безплатен сайт. Просто плащането е 'псолютно доброволно. Пишейки, снимайки, аз работя за вас. Всеки ден. По организацията, сайта, монтажа, разпространението работят няколко човека, които също искат да го правят, но държат да ядат поне веднъж на два дена, колкото и да се опитвам да ги разубедя. Аз не ви моля за нищо - това не е благотворителност. Вие ни плащате да вършим работата, която ви харесва - АКО ви харесва. Вие сте продуцентите. Няма условия. Плащате толкова, колкото ви кефне, толкова често, колкото можете. Моето пътуване зависи от това. Ако не можете да си го позволите - тогава този сайт е нашият подарък за вас, и искрено се надяваме да ви хареса. Има и други начини, по които да ни подкрепиш, ако харесваш идеята. Можеш просто да пратиш сайта на приятелите си. Можеш да го пуснеш в любимия си форум. Можеш да сложиш банер на своя сайт. Можеш да направиш свой банер, да напишеш своя музика, да дадеш своите идеи, да допринесеш със своето собствено Вътрешно Горене, със своето вдъхновение и със нещата, които ти обичаш да правиш - или просто да ни пожелаеш късмет, и това ще е достатъчно. |
 |
| Аз всъщност нямам парите да направя това пътуване. Та-да-а-а. Това ще дойде като шок за голяма част от приятелите ми, а другата част - те знаят, че имам навика да скачам с двата крака в нещата и да оставям мисленето за после. |
 |
Всичко, което виждате до тук, е плод на чисто гол ентусиазъм, безброй безсънни нощи, и на първо място - приятелската подкрепа на хората, които ми повярваха. По-голямата част от екипировката, консумативите и техниката са вече осигурени от спонсорите, които ни подкрепиха - както обикновено, точните хора се появиха точно навреме, изкефиха се и се включиха. През последните няколко месеца аз и екипът вложихме всички усилия и направихме всичко възможно и няколко невъзможни неща, за да успеем да свършим или поне подготвим за свършване жизнено важното, за да мога на 21 Юни да си бия един шут в задника и да започна приключението си. Не знам долколко парите за храна и подслон за мен и Скитник влизат в графата "жизнено важни", но ги нямаме. Засега. Това не ме плаши, защото имам План. Той е сравнително прост и се състои от едно единствено изречение.
Вие можете да станете мои продуценти. |
 |
| Начинът, по който нещата работят по принцип, е горе долу следният: Всяка идея започва с един човек, който, естествено, нямайки парите да я осъществи сам, отива при хората, които ги имат. Хората с парите обикновено искат да спечелят още повече пари, взимат идеята и я изменят така, че да се хареса на още повече хора. Махат личното, индивидуалното, оставят общото и го вкарват в едни такива рамки, дето отделът им за пазарни проучвания е проучил (щото това му е работата), че пазарът търси. |
 |
| Само че, точно защото хората са индивидуални, да се опиташ да направиш нещо да се хареса на всички е като да вземеш една щафета салам и да направиш с него един самосвал сандвичи. И да добавиш на сандвичите шоколадови бонбони, защото повечето хората обичат. Обичат и риба тон. ОК - само че, това вече не е сандвич със салам. Това е нещо съвсем друго. |
 |
| Полученото нещо се взима, опакова се красиво и в него хората с парите инвестират повече за реклама, отколкото за самото му създаване (не, няма да кажа изсиране), а след това го продават на хората, които са толкова свикнали с тази схема, че повече не им прави впечатление, когато нещо мирише. Това е, един вид, нормално. "Ебаси, едно време филмите бяха готини, какво по дяволите стана?" И това не важи само за филмите. Важи за книгите, музиката, игрите, важи дори за хората, които се свиват, за да влязат в рамките, само и само за да могат да се "продадат" на повече други, свити в рамки хора. |
 |
| Аз вярвам, че най-хубавият начин да направиш нещо е точно обратният. В това пътуване ще следвам своето Вътрешно Горене и ще правя нещата, които обичам. Обикновено, хората обичат да правят нещата, които правят добре - а ако наистина правиш нещо добре, ще бъдеш оценен и всичко останало ще дойде само. Живеем веднъж (казват), и не мисля, че сме се родили, за да правим компромиси и предаваме идеите си в полза на сигурността. Сигурността е това, с което трябва да се преборим, за да получим свободата си. Всеки е най-красив и най-истински, бидейки верен на това, което е - затова аз ще се опитам да бъда себе си, да пиша, снимам и изразявам това, което смятам за добре, каквото и да е то, защото това е Моето Лично Пътуване. Това, което вие ще получите, няма да се хареса на всички - но ще нещо искрено, ще е истински сандвич със салам, направен от истинско месо - но и нещо, което не мога да направя без подкрепата на тези от вас, които обичат точно сандвичите със салам. Тук - вие сте продуцентите. Ако ви кефи, плащате - ако не ви кефи - не. Така всички са доволни - правейки нещата по този начин, никой не може да дойде при мен и да ми каже "Гле'й ся, пич, няма да пишеш думичката fuck, примерно, в блога си, и ще се държиш културно, защото това ще ни стесни таргет групата". |
 |
Ш' прая кот си искам. Аз - съм аз.
Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно - иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни. |
 |
Мое задължение е да подкрепя хората, чиято музика и филми харесвам, като си ги купя - за да могат те да продължат да ги правят без да се налага в свободното си време да отглеждат и продават картофи. Те са го заслужили.
И така - този сайт е свободен, но не безплатен. Пишейки, снимайки, аз работя за вас. Всеки ден. Това не е толкова лесно, колкото може да изглежда отстрани, но не е и жертва - защото искам да го правя. Иначе няма да има смисъл. По организацията, сайта, монтажа, разпространението работят няколко човека, които също искат да го правят, но държат да ядат поне веднъж на два дена, колкото и да се опитвам да ги разубедя. Аз не ви моля за нищо - това не е благотворителност. Вие ми плащате да върша работата, която ви харесва. АКО ви харесва. Вие сте продуцентите. Няма условия. Плащате толкова, колкото прецените, толкова често, колкото можете. Моето пътуване зависи от това. Ако не можете да си го позволите - тогава този сайт е моят подарък за вас, и искрено се надявам да ви хареса. Благодаря предварително на хората, които разбират. Абсолютно убеден съм, че те ще бъдат достатъчно. |
 |
Има и други начини, по които да ме подкрепиш, ако харесваш идеята. Можеш просто да пратиш сайта на приятелите си. Можеш да го пуснеш в любимия си форум. Можеш да сложиш банер на своя сайт. Можеш да направиш свой банер. Можеш да направиш нещо друго, за което аз не съм се сетил - всичко, което не граничи със спам, защото цялото човечество, включително по-голямата част от изключително спокойните и приветливи будистки монаси, които ползват Интернет, иска спамерите да умрат бавно и мъчително, след което да се пържат в будисткия ад още по-бавно и още по-мъчително, и накрая да се преродят в торни бръмбари някъде в пустинята Гоби, където да нямат какво да ядат и съответно да умрат от глад (бавно и мъчително, и така още няколко пъти). Тези монаси мечтаят не за просветление, а да хванат жив спамер (от онези, дет им пращат мейлове да си купят виагрa) и да го убият с добре насочен удар с пръст в слънчевия сплит, след което да зарежат будизма и да се захванат с нещо по-агресивно. Зат'ва - споко със спама.
И накрая - най-важното. Съвсем сериозно. |
 |
| Ако си прочел всичко това до края, разбираш какво казвам и защо, и искаш наистина, наистина, ама наистина да ме подкрепиш, просто си затвори очите за момент и ми пожелай късмет със сърцето си. Защото този свят е всъщност магически, и твоето пожелание ще стигне до мен в точния момент, когато имам нужда от него - обещавам ти - а аз ти пожелавам късмет в твоето Пътешествие, което, независимо дали знаеш или не, е вече започнало. Отдавна. Ще се видим там, където Пътищата ни се пресичат, а ако някъде те се събират и продължават заедно - можем да прокараме шибано огромни магистрали за хората, които карат след нас. Иначе нямаше да има смисъл. |
 |
|
 |
 |
Плащането с ePay е временно изключено.
Плащането с PayPal е временно изключено.
Информацията за плащане с банков превод е временно изключена
|
 |
|
|
|
 |
;)
;)
